ГУСТАВ ХАЙНЗЕ (1896-1971)

е австрийски поет, който десетилетия наред живее и твори в България. Пристига в София през двадесетте години на XX век. Създава тук семейство, заживява с българската култура и до края на дните си превежда от български на немски творби от български поети.
          Сто и десет години след рождението на Густав Хайнзе преводаческото му наследство е обединено в един том под надслов "Български напеви" ("Bulgarische Gesänge") (2006), за да представи на съвременната немскоезична публика творци на българското слово: от Любен Каравелов и Иван Вазов до Валери Петров и Леда Милева. В антологичния сборник са включени избрани поеми и балади, създавани в продължение на едно столетие (1875-1970).



      © ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ